Почина Стийв Джобс

На 56-годишна възраст след дълго боледуване почина Стив Джобс, съобщават от компанията Apple, цитирани от АП.

Припомняме, главният изпълнителен директор на Apple Джобс се оттегли от поста си в края на август тази година.

Като причина за решението си да напусне компанията, той посочи невъзмоността да изпълнява повече задълженията си.

През януари Джобс излезе в отпуск по болест. Това бе неговото поредно излизане от оперативните дейности на компанията от 2004 г. насам, когато бе съобщено, че "гуруто на модерните технологии" е болен от рак на панкреаса.

През март представи новия таблет на компанията - iPad 2.

Постът му бе зает от главния оперативен директор Тим Кук, а Джобс остана в Apple като председател на управителния съвет.

На 1 април тази година, компанията Apple навърши 35 години.

Всичко започва през далечната 1976 година, когато компанията е създадена с цел продаването на компютъра Apple I. Малко известен факт е, че отхапаните ябълки имат и трети основател, наред с добре известните ни Стив Джобс и Стив Возняк. Той се казва Роналд Уейн, който само 2 седмици след 1 април 1976 година продава своя дял от 10% на партньорите си и се отказва от начинанието. Що се отнася до самия компютър Apple I, устройството се продава за любопитната сума от 666.66 долара, което след смятането на инфлацията се равнява на 2600 днешни долара (3600 лева).

Любопитно, има и друга личност, спомогнала адски много за основаването на Apple и оставала често в сянката. Става дума за милионера Майк Марккуда. Малко след създаването на Apple, той прави сериозна инвестиция от 250 000 долара. Дълги години след това, той заема ролите на председател и изпълнителен директор. Марккуда спомага много със своя опит, бидейки „гласа на разума" за младите Стив Джобс и Стив Возняк. Все пак, и мултимилионерът прави една изключителна грешка при престоя си в компанията.

По време на спора между Стив Джобс и Джейк Скъли през 1985 година, той взима страната на Скъли... който от своя страна уволнява Джобс, което почти довежда до банкрута на Apple.

Apple се превърна в най-скъпата компания в света, след като пазарната й капитализация вече е 341.5 милиарда долара.

Интересно е, че в рамките само на година, цената на Apple скача с 41%. Основна причина за това e бумът в търсенето на смартфоните iPhone и таблетите iPad, с чиято помощ ябълките записаха няколко поредни рекордни финансови тримесечия.

Повечето специалисти очакваха Apple да изпревари Exxon Mobil, но едва в края на годината. Стив Джобс и сие обаче успяват да постигнат това още през лятото - преди премиерите на iPhone 5 и iPad 3, които се очакват тази есен. Почти сигурно е, че тези две устройства ще спомогнат за поредно рекордно финансово тримесечие на ябълките.

///източник: news.bg

Останете гладни! Останете безразсъдни!

Предлагам ви една емоционална и въздействаща реч на Стив Джобс:
(реч по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд на 12 юни 2005 г.)

За мен е чест да бъда днес с вас, при дипломирането ви в един от най-добрите университети в света. Аз не съм завършил колеж. Честно казано, участието ми днес тук е най-близкият ми досег с дипломиране.
Днес искам да ви разкажа три случки от моя живот. Само толкова, нищо особено, просто три истории.

Първата е за свързване на точките
Напуснах колежа "Рийд" 6 месеца след като започнах да уча там, но продължих да посещавам някои занимания още около 18 месеца, преди окончателно да напусна. Защо се отказах ли?
Всичко започва още преди раждането ми. Биологичната ми майка била млада, неомъжена колежанка и решила да ме даде за осиновяване. Била убедена, че трябва да ме осиновят образовани хора, и всичко било подготвено така, че да ме осиновят адвокат и съпругата му. Но когато съм се появил на бял свят, те в последния момент решили, че всъщност искат момиче. И тогава на родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, им позвънили посред нощ с въпроса: "Неочаквано се появи едно момченце за осиновяване, дали ще го искате?". Отвърнали: "Разбира се." Биологичната ми майка впоследствие установила, че майка ми никога не е учила в колеж и че баща ми дори не бил завършил гимназия. Тя отказала да подпише всички документи за осиновяването ми. Склонила едва няколко дни по-късно, когато родителите ми й обещали, че един ден ще ме пратят в колеж.
И така, 17 г. по-късно се записах в колеж. Но наивно избрах такъв, който бе почти толкова скъп като Станфорд, и всичките спестявания на моите родители, които са от работническата класа, отидоха за такси за колежа. След 6 месеца там не виждах смисъл от това. Нямах представа какво искам да правя и как колежът щеше да ми помогне да разбера. А харчех парите, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да напусна и да вярвам, че всичко ще се нареди. Тогава бе малко стряскащо, но като обърна поглед назад, това бе едно от най-добрите решения, които съм вземал. В момента, в който напуснах, можех да спра да посещавам задължителните занятия, които не ме интересуваха, и да започна да посещавам онези, които ми бяха интересни.
Не беше особено романтично. Нямах стая в общежитие, затова спях на пода в стаите на приятели. Връщах празни бутилки от кока-кола за по 5 цента, за да си купувам храна, и всяка неделя вечер вървях 12 км през града за една топла вечеря в храма Харе Кришна. Обичах това. Много от нещата, на които връхлитах, следвайки любопитството и интуицията си, впоследствие се оказаха безценни. Ще ви дам пример.
По онова време колежът "Рийд" предлагаше най-добрия калиграфски курс в страната. Всеки постер, всеки етикет върху шкафче в кампуса бе прекрасно калиграфски изписан на ръка. И понеже аз отпаднах и не ми се налагаше да посещавам задължителните лекции, реших да отида в курса по калиграфия. Научих Serif и Sans Serif шрифтове, научих за различните разстояния между буквите и всичко, което прави добрата типография наистина добра. Бе красиво, запомнящо се, артистично изтънчено по начин, който е непостижим за науката. Бях възхитен.
Нямаше никакъв шанс нещо от това да намери практично приложение в живота ми. Но 10 г. по-късно, когато правехме дизайна на първия компютър Макинтош, цялото това познание се върна у мен. И го вложихме в Мак. Той бе първият компютър с красива типография. Ако не бях ходил точно на този курс в колежа, Мак никога нямаше да има толкова разнообразни шрифтове или пропорционално разпределени шрифтове. И понеже "Уиндоус" изкопира Мак, най-вероятно никой персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях напуснал, никога нямаше да отида в курса по калиграфия и персоналните компютри може би никога нямаше да имат прекрасната типография, която имат днес. Разбира се, нямаше да мога да свържа точките в бъдещето така, ако бях останал в колежа. Но всичко беше кристално ясно, когато обърнах поглед назад 10 г. по-късно. Не можете да свържете точките, като гледате напред, може да го сторите единствено, когато обърнете поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките ще се свържат по някакъв начин в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо - в инстинктите си, в съдбата, в живота, в кармата, в нещо - каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя, ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори и то да ви отведе извън утъпкания път.

Втората ми история е за любовта и загубата
Имах късмет - установих какво обичам сравнително рано в живота си. Воз и аз създадохме "Епъл" в гаража на родителите ми, когато бях на 20 г. Работехме упорито и за 10 г. "Епъл" порасна от нас двамата в гаража до компания за 2 млрд. долара с над 4000 служители. Година по-рано бяхме пуснали най-доброто си творение - "Макинтош" и аз навърших 30 г. И бях уволнен. Как те уволняват от компанията, която сам си основал? Ето как - с нарастването на "Епъл" наехме човек, за когото мислех, че е много талантлив и че може да управлява компанията с мен. И през първата година и нещо всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и стигнахме до срив. Когато това се случи, бордът на директорите зае неговата страна. И така, на 30 г. бях изхвърлен. Демонстративно. Всичко, върху което бе фокусиран съзнателният ми живот, си беше отишло и бях съкрушен.
Няколко месеца буквално не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която са ми подали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се провалил така. Бях се провалил пред всички и дори обмислях дали да не напусна Силиконовата долина. Но постепенно започна да ме озарява мисълта, че аз все още обичах това, което правех. И развитието на събитията в "Епъл" не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. Затова реших да започна отначало.
Тогава не го виждах още, но се оказа, че уволнението ми от "Епъл" е било най-доброто нещо, което е могло да ми се случи. Тежестта от това да си успешен бе заменена от лекотата на това да съм отново начинаещ, по-малко сигурен в каквото и да било. Това ме освободи, за да започна един от най-креативните периоди в живота си.
През следващите 5 г. основах компанията NeXT, другата компания нарекох Pixar и се влюбих в изумителна жена, която стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация - Toy Story, и в момента е най-успешното анимационно студио в света. В забележителния обрат на събитията "Епъл" купи NeXT, аз се върнах в "Епъл" и технологиите, които разработихме в NeXT, са основата на настоящия ренесанс на "Епъл". А с Лорен сме чудесно семейство.
Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от "Епъл". Бе ужасно горчив хап, но изглежда пациентът е имал нужда от него. Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме накара да продължа, бе, че аз обичам това, което правя. И това се отнася както до работата, така и до любимите ви. Работата ще запълни голяма част от живота ви и единственият начин да сте наистина удовлетворени е да работите това, което смятате, че е страхотно. А единственият начин да работите страхотно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да го търсите. Не спирайте. Като с всички съкровени неща - когато го откриете, просто ще разберете. И като във всяка чудесна връзка, с годините нещата ще стават все по-добре и по-добре. Затова продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.

Моята трета история е за смъртта.
Когато бях на 17 г., прочетох нещо, което звучеше така - ако живееш всеки ден така, сякаш ти е последен, някой ден със сигурност ще е така. Запомних го и през следващите 33 г. всяка сутрин се поглеждах в огледалото и си казвах: "Ако днес е последният ден от живота ми, ще искам ли да направя това, което ще правя днес?" И когато отговорът беше "Не" в продължение на много дни, знаех, че трябва да променя нещо.
Да си напомням, че скоро ще умра е най-важният инструмент, с който разполагам, за да си помагам да правя важните избори в живота си. Защото почти всичко - всички външни очаквания, цялата гордост, всички страхове от неуспех или провал - всичко това изчезва пред лицето на смъртта и остава единствено това, което е наистина важно. Напомнянето, че ще умреш за мен е най-добрият начин да се измъкна от примката на мисълта, че имам какво да губя. Пред смъртта си гол. И няма никаква причина да не следваш сърцето си.
Преди година се установи, че страдам от рак
Бях на скенер в 7 и половина сутринта и той ясно показа рак на панкреаса. Нямах представа какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че най-вероятно става дума за нелечим тумор и че мога да очаквам да живея не повече от 3 до 6 месеца. Лекарят ми ме посъветва да си отида у дома и да започна да си подготвям нещата, което е начинът на лекарите да ти кажат, че умираш. Това означава да се опиташ да кажеш за няколко месеца на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 г. Означава да си подредиш нещата така, че да не създаваш трудности на семейството си. Означава да се сбогуваш.
Живеех с тази диагноза през целия ден. По-късно вечерта на същия ден ми направиха биопсия, спуснаха ендоскоп през гърлото и стомаха до вътрешностите ми, проникнаха с игла в панкреаса и взеха клетки от тумора. Бях упоен, но съпругата ми, която присъстваше, ми каза, че когато видели клетките под микроскоп, лекарите започнали да плачат, защото се оказало, че имам много рядка форма на тумор на панкреаса, който бил лечим с операция. Оперираха ме и сега съм добре.
Тогава се приближих близко до смъртта и се надявам да остана на това разстояние десетилетия. След като го преживях, сега мога да ви говоря по-уверено, отколкото когато смъртта е напълно интелектуално понятие:
Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да отидат в рая, не биха искали да умрат, за да идат там. Но смъртта е крайната дестинация за всички ни. Никой не й е избягал. Така и трябва да бъде, защото Смъртта е най-доброто творение на Живота. Тя е агентът на промяната на Живота. Тя разчиства старото, за да стори път за новото. В момента новото сте вие, но някой ден, твърде далеч от днешния, постепенно ще станете възрастни и също ще бъдете отстранени. Съжалявам, че ви казвам нещо така драматично, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, като живеете нечий друг живот. Не се оставяйте в плен на догмата - да живеете с резултатите от мисленето на другите хора. Не позволявайте шума от мненията на другите да заглуши вътрешния ви глас. И най-важното - имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. По някакъв начин те вече знаят точно какви бихте искали да станете. Всичко друго е на втори план.
Когато бях млад, имаше едно изумително издание - The Whole Earth Catalog, то бе една от библиите на моето поколение. Негов автор бе Стюърт Бранд, която го правеше недалеч оттук, в Менлоу Парк, и му бе вдъхнал живот с поетично докосване. Беше краят на 60-те години, преди персоналните компютри и издателският софтуеър, и всичко в изданието бе изпълнено на пишещи машини, с ножици и полароиден фотоапарат. Беше нещо като Google в хартиен вариант, 35 г. преди да се появи Google - беше идеалистично и преливащо от прецизни инструменти и велики бележки.
Стюърт и екипът му издадоха няколко броя на The Whole Earth Catalog и тъкмо когато потръгна, пуснаха последен брой. Бе в средата на 70-те години и аз бях на ваша възраст. На задната корица на последния брой имаше снимка на междуградски път на разсъмване, на каквито всеки от вас, който обича да пътува на стоп, е попадал. Под нея имаше надпис: "Останете гладни. Останете безразсъдни." Това бе тяхното прощално послание. И аз винаги го пожелавам на себе си. Сега, когато вие се дипломирате и поемате по нов път, го пожелавам и на вас:

Останете гладни. Останете безразсъдни.

[You must be registered and logged in to see this link.]

Кой е Стивън Пол Джобс
"Смесеният произход и смесените влияния определят моите корени и мислене до такава степен, че хора без подобни корени изобщо не са в състояние да разбират идеите ми", казва за себе си Стив Джобс.
Извънбрачно дете, плод на студентската любов между американката Джоан Симпсън и сириеца Абдулфатах Джандали, роденият през 1955 г. Стив е осиновен от работническото семейство на Пол и Клара Джобс в Калифорния. Те са тези, които му дават името Стивън Пол Джобс.
Биологичните родители на Стив са високо образовани интелектуалци, които по-късно постигат отлични кариери, а второто им дете, сестра на Стив, сега е известна новелистка.
Осиновителите са хора с ниско образование, не са завършили дори гимназия. Биологичната майка на Стив поставя като условие за осиновяването момчето да получи университетско образование.
Но само след един семестър младият Стив Джобс зарязва университета и посещава само избрани от него курсове. Той разказва за този период в речта си пред випускниците на Станфорд. Един от тях е курсът по калиграфия, на което се дължи, по собственото му признание, прекрасната симетрия на шрифтовете на Apple.

Да разбираш от страст
Получава първата си работа на 12-годишна възраст, след като се обажда на основателя на Хюлет-Пакард (Hewlett-Packard) Бил Хюлет в дома му. Прескача една година в училище благодарение на високия си коефициент на интелигентност, но по-късно е изключен заради серия лудории като хвърляне на бомбички и пускане на змии в класните стаи. След само един семестър Джобс напуска университета и започва работа за създадената неотдавна компания за видеоигри Атари (Atari), докато събере достатъчно пари, за да се отправи на духовно пътуване към Индия.
Следват хипарски период, пътуване в Индия в търсене на просветление, приемане на будизма, експерименти с наркотици и страст към музиката - особено Боб Дилън и "Бийтълс"
(Името на компанията е избрано като знак на почит към едноименния звукозаписен лейбъл на групата. Разрешението да се ползва името включва условие компютърната фирма да не навлиза в музикалния бизнес. След световния успех на iPod двете Apple започнаха продължителна и тежка съдебна битка, която приключи миналата година с позволението от "Бийтълс" техният каталог да се качи в музикалния магазин iTunes.
А от други източници идеята за ябълка като лого на Apple хрумва на Стив Джобс, който прави асоциация с ябълката, паднала на главата на известния математик и учен Исак Нютон. Първото лого на Apple, нарисувано от Рон Уейн, дори не е на плода, а на Нютон, седящ под ябълково дърво. Много трудно, през 1977 г. то е заменено с нахапаната ябълка, нарисувана от Роб Яноф, която трябва да се асоциира с райската градина и дървото на познанието. Нарушената цялост на плода представлява игра на думи между термините byte/bite (байт/захапвам), които звучат сходно в английския език . В първоначалния си вид ябълката е в цветовете на дъгата, но с развитието на компютърните науки, през 1997 г. тя става хромиран символ на вселената на модерните технологии и изчистения дизайн на продуктите на Аpple).

След пътешествието Джобс се връща в Атари, където през 1976 г. убеждава своя колега и приятел Стив Возняк да напусне работата си и създават компания, действаща от гаража на семейство Джобс, която да продава създадения от Возняк домашен компютър. Джобс бързо продава 50 от новите компютри на местен магазин и Епъл поема по пътя си - Возняк създава новите устройства, а Джобс ги продава. От самото начало Стив Джобс се откроява като целеустремена личност и сред първите наети служители на Епъл си спечелва репутация на избухлив, брилянтен и труден шеф. Успехите на Джобс често променят света, но провалите му са също толкова драматични.
Сред неуспехите е пускането на пазара през 1983 г. на компютъра Лиза (Lisa), който е кръстен на дъщеря му, и наемането през същата година на бившия главен изпълнителен директор на Пепси (Pepsi) Джон Скъли, който трябвало да въведе професионализъм в управлението на Епъл. Скъпият компютър Лиза е огромен търговски провал, но проправя пътя за Макинтош (Macintosh) - първият масов компютър, използващ графичен интерфейс. Скъли пък отстранява Джобс от Епъл през 1985 г. и почти докарва компанията до фалит преди Стив да се върне и да я спаси през 1997 година. Джобс е съкрушен от "изгнанието си", но използва добре годините извън компанията. После Джобс бе отстранен след грозна битка в борда на директорите. По-късно той заяви, че това е било най-доброто, което е можело да му се случи.
Джобс купува подразделение за дигитална анимация от режисьора Джордж Лукас през 1986 г. за 10 милиона долара, променя името му на Пиксар (Pixar) и го превръща в най-успешното студио за анимационни филми в света. След това Джобс продава компания на Дисни (Disney) за 7,4 милиарда долара. Студиото за компютърна анимация, което създаде някои от хитовете на този жанр като "Играта на играчките", "Колите", "Немо". „Ако има нещо, което Стив разбира много добре, то това е страстта", споделя Ед Кетмол, президент на анимационните студиа Walt Disney и Pixar, който става президент на новата компания.
Създава Некст къмпютърс (Next computers), за да изпълни идеята си за елегантни, но мощни компютърни продукти. Начинанието е търговски провал, но компютърният експерт Тим Бърнърс Лий използва една от идеите, за да създаде световната мрежа (World Wide Web). По-късно Джобс продава Некст на Епъл, където неговите технологии създават основата на сегашната операционна система на компанията. През 1991 г. Джобс се жени за по-младата от него с девет години Лорън Пауъл, с която имат три деца. От друга връзка има още една дъщеря - Лиза Бренън-Джобс.

При завръщането си като главен изпълнителен директор на Епъл Джобс се захваща с "орязване" на продуктовата гама, наема нов мениджърски екип и възстановяване на компанията с айМак (iMac) - цветно устройство, обединяващо компютър и монитор. Разработва стратегия за превръщане на компютрите на Епъл в основен елемент от нововъзникващия дигитален начин на живот.
Въпреки, че е надхитрен от големия си съперник Бил Гейтс с Майкрософт (Microsoft), Джобс се придържа към същата стратегия, с която е започнал - за да бъдат постигнати максималните възможности на компютрите, Епъл трябва да запази контрола си върху хардуера и софтуера. Тази упоритост в крайна сметка е в основата на по-късния успех, когато Apple надминаха Microsoft и станаха най-скъпата технологична компания в света. През 2011 г. годишните приходи на Apple достигнаха 65.2 милиарда долара - през 1997 г. бяха $7.1 милиарда.
През 2001 г. Епъл пуска на пазар айПод (iPod), а през 2003 г. - музикалния онлайн магазин айТюнс (iTunes), който за седем години продава над 10 милиона песни и напълно доминира музикалния онлайн бизнес. Следващият голям успех на Джобс е айФон (iPhone), пуснат на пазара през 2007 година, който създава революция на пазара на смартфони и се очаква по-късно тази година да достигне продажби от 100 милиона броя. Миналата година компанията представи таблетите айПад (iPad), което доведе до безпрецедентен взрив в търсенето на таблети. Досега от това устройство са продадени над 25 милиона броя. Тези успехи повишиха стойността на акциите на компанията от 9 долара преди връщането на Джобс до над 376 долара преди той да обяви оттеглянето си след края на вчерашната търговия. В часовете след обявяването на оставката акциите на компанията поевтиняха с над 5 процента.
Личното състояние на Джобс се оценява на около $8.3 милиарда, но той често е казвал, че парите не го интересуват. "Да си най-богатият човек в гробищата за мен няма смисъл... Да си лягам с мисълта, че сме направили нещо прекрасно е това, което има значение."

R.I.P.

[You must be registered and logged in to see this link.]